Постинг
24.05.2012 00:44 -
Носталгично за празника - 24 май
Утре е 24 Май!
Чудесен, незабравим, вълнуващ български празник!
Как ли ще бъде отбелязан, по-точно - отпразнуван?
В колко ли училища портретите на Светите Братя Св.Св. Кирил и Методий, ще бъдат окичени с цветя?
Не се забравят онези далеееечни години, когато като деца ходехме да наберем полски мак и синчец и примесени с цъфнали бужури и още много други цветя откъснати от домашните градинки, оплитахме венци, с които кичехме техните портрети и входната врата на училището!
А на самия празничен ден, радостно възбудени минавахме пременени по главната улица на селото. Някои от нас, децата, се кипреха гордо с ленти през гърди с надпис "отличник"!
Манифестация му казваха на това! След много години това стана мръсна дума. Изчезнаха онзи тип манифестации, на които бяхме задължени да минаваме под строй пред партийните ръководители. Сега ако се самоорганизират някои училища, ще излязат по главните улици на някои по-големи населени места, колкото да се види, че все още има ученици и учители. И пак става весело и вълнуващо, защото този празник е в сърцата на всички.
Той винаги предизвиква възторг и умиление, едно с непреходното си значение за нас като нация, като българи и друго, че връща порасналите вече ученици и техните учители в тези незабравящи се ученически години.
В юношеските си години с нескриван интерес и вълнение съм гледал как побелели от годините хора, някои от тях подпирайки се с бастунчета, възторжени крачеха в манифестациите заедно с действащите ученици, като носеха обезателно плакат или транспарант с надписа на техния випуск!
Доста години, нашият курс - трети "в" от Първия випуск на Електротехникума в Горна Оряховица поддържаше традицията, да се събираме на 24 май в любимото училище. Сядаххне отново на местата си по чиновете като с нас беше и курсовата ни ръководителка - др. Екатерина Савова! Отдавна вече я няма на този свят, но остава завинаги с нас, в нас!!!
После понякога и ние преминавахме с колоните на нашите наследници в манифестацията. Много години минаха от както завършихме. Вече сме със солиден пенсионерски стаж и мизерни пенсии.Това прави вече трудно, много трудно организирането на новите ни срещи на курса.
Въпреки всичко макар и мислено, на 24 май ще бъда в двора на техникума, ще се разходя по коридорите на училището ми и както всеки път когато съм бил там реално, ще вляза в класната ни стая.!
Последния път това бе на 40 годишнината от завършването на випуска и оставих на черната дъска надписа: "1959 г. бе началото! 2004г. - пак сме тук!" Представям си на първия ден след празника, как са се чудели децата влезли в клас на този надпис!
На петдесет годишнината на Техникума -19.11.2009 г. имах радостта да видя отново след много години трима от моите учители - единствените останали живи!!! Дано да са още живи и здрави!
Сега любимото ми и незабравимо училище не е "техникум". Казва се П Г Е Е " М. Ломоносов"- малко трудно за разгадаване, но е професионална гимназия!!!И знам, че е с отлична репутация всред сродните училища! .
Нека така да бъде винаги! Като се каже- възпитанник на Електротехникума в Горна, да се знае, че това е възпитаник на реномирано училище!
Празнични поздрави и пожелания за хубави дела желая и на учителите и на учениците на Професионалната Гимназия по Електроника и Електротехника в Горна Оряховица!
Весел празник и честит 24 май!!!
Чудесен, незабравим, вълнуващ български празник!
Как ли ще бъде отбелязан, по-точно - отпразнуван?
В колко ли училища портретите на Светите Братя Св.Св. Кирил и Методий, ще бъдат окичени с цветя?
Не се забравят онези далеееечни години, когато като деца ходехме да наберем полски мак и синчец и примесени с цъфнали бужури и още много други цветя откъснати от домашните градинки, оплитахме венци, с които кичехме техните портрети и входната врата на училището!
А на самия празничен ден, радостно възбудени минавахме пременени по главната улица на селото. Някои от нас, децата, се кипреха гордо с ленти през гърди с надпис "отличник"!
Манифестация му казваха на това! След много години това стана мръсна дума. Изчезнаха онзи тип манифестации, на които бяхме задължени да минаваме под строй пред партийните ръководители. Сега ако се самоорганизират някои училища, ще излязат по главните улици на някои по-големи населени места, колкото да се види, че все още има ученици и учители. И пак става весело и вълнуващо, защото този празник е в сърцата на всички.
Той винаги предизвиква възторг и умиление, едно с непреходното си значение за нас като нация, като българи и друго, че връща порасналите вече ученици и техните учители в тези незабравящи се ученически години.
В юношеските си години с нескриван интерес и вълнение съм гледал как побелели от годините хора, някои от тях подпирайки се с бастунчета, възторжени крачеха в манифестациите заедно с действащите ученици, като носеха обезателно плакат или транспарант с надписа на техния випуск!
Доста години, нашият курс - трети "в" от Първия випуск на Електротехникума в Горна Оряховица поддържаше традицията, да се събираме на 24 май в любимото училище. Сядаххне отново на местата си по чиновете като с нас беше и курсовата ни ръководителка - др. Екатерина Савова! Отдавна вече я няма на този свят, но остава завинаги с нас, в нас!!!
После понякога и ние преминавахме с колоните на нашите наследници в манифестацията. Много години минаха от както завършихме. Вече сме със солиден пенсионерски стаж и мизерни пенсии.Това прави вече трудно, много трудно организирането на новите ни срещи на курса.
Въпреки всичко макар и мислено, на 24 май ще бъда в двора на техникума, ще се разходя по коридорите на училището ми и както всеки път когато съм бил там реално, ще вляза в класната ни стая.!
Последния път това бе на 40 годишнината от завършването на випуска и оставих на черната дъска надписа: "1959 г. бе началото! 2004г. - пак сме тук!" Представям си на първия ден след празника, как са се чудели децата влезли в клас на този надпис!
На петдесет годишнината на Техникума -19.11.2009 г. имах радостта да видя отново след много години трима от моите учители - единствените останали живи!!! Дано да са още живи и здрави!
Сега любимото ми и незабравимо училище не е "техникум". Казва се П Г Е Е " М. Ломоносов"- малко трудно за разгадаване, но е професионална гимназия!!!И знам, че е с отлична репутация всред сродните училища! .
Нека така да бъде винаги! Като се каже- възпитанник на Електротехникума в Горна, да се знае, че това е възпитаник на реномирано училище!
Празнични поздрави и пожелания за хубави дела желая и на учителите и на учениците на Професионалната Гимназия по Електроника и Електротехника в Горна Оряховица!
Весел празник и честит 24 май!!!
Няма коментари
