Постинг
15.05.2012 23:39 -
Пирински откровения - 3
Автор: anwel
Категория: Туризъм
Прочетен: 879 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.07.2012 23:05
Прочетен: 879 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 09.07.2012 23:05
Пирински води
Пиринските води! В песни са възпети и самите те са песен! И то каква песен! Ту буйна, многогласа, ту звънлива и омайна, ту тиха, нежно ромонлива! Такава е тя, песента на Пиринските води! По време на преходите ми из Пирин с еднаква сила и наслада се заслушвам и в тихото ромолене на скритото под тревните чимове поточе и в бучащия, зашеметяващ рев на пълноводната река, лудо хукнала към равнината. А как омагьосва шеметната игра на водата! Ето, Газейска река, преди да се слее със сестрите си – Валявишка и Василашка, е разляла пролетните си води по поляните срещу хижа “Демяница”. Лудо забързала се за срещата си с тях, реката облива многобройните камъни из зелените туфи на буйната трева по такъв начин, че добиваш представа, че камъните тичат нагоре срещу водата. И колко красота има в тази илюзия! Камъните проблясват като изумруди къпани от прозрачната вода с непрекъснато сменящи се гердани от пяна. И всичко това всред искряща с безрой капчици роса зеленина. А Дамянишка река, събрала в себе си моща на водите на трите си посестрими Валявишка, Газейска и Василашка хуква мощна, неудържима към полето на Банско. Дълго, забравил за времето, можеш да стоиш и гледаш бясната борба на водата със скалистите прегради на двата водопада -Демянишки и Юленски скок. Сякаш исполин с неимоверна мощ, устремен по своя път, се бори с планината, която е направила сетен опит да го задържи при себе си. Но водата с оглушителен рев и с бясна пъргавина се провира между скалите и стремглаво изкача от теснината на първия водопад сякаш да докаже, че няма сила, която може да я спре. След първия скок, побеляла от пяна, за момент утихнала от схватката, реката отново се забързва, набирайки сила за следващия - Юленски скок. Пирински води! Сини и зелени, бели и пенливи, златисти и искрящи, примамливи и чисти, прозрачни, животворни! Вървя ли по пътеки, които следват течението на река, не бързам. Поспирвам се. Заглеждам се в играта на водата. Силата в устрема на тичащата през прагове и скали вода ме завладява и без да усетя умората ми изчезва.
Няма коментари