За да се случи случката, трябваше да се намеси и дядо. А дядо, т.е аз, пазех под стрехата на сайванта стария си мотопед. "Балканче", казано по-точно.
    Това "Балканче" го имах от... не, няма да пресмятам сега. Много години тябва да се върна назад и за това направо към случката .
    Любимата ми вучка, дъщеря на дъщеря ми, ни дойде на гости. Да почерпи дядо и баба за именния си ден. Казва се Мила, а преди два дена бе Арахангелов ден.  Денят беше слънчев приятен за разходка из двора и градината ни и тя каквато си е немирна и повратлива не се прибираше в къщи. Така забелязала, за кой ли път вече, гарираното под стрехата "Балканче" и започна да ме умолява да съм направел така, че още днес да се качи на него. Да го покарала. Често се случваше да ме притеснява с желанието си го приведа в състояние да може да го кара, но все отказвах, защото не ми се занимаваше с него. Но този път, може би защото беше дошла като именница да почерпи реших да й доставя това удоволствие. Да се качи на Балканчето. За това надделяха и  изненадващо  събудилите се в мен спомени за времето, когато се  возехме  аз, майка й, вуйчо й, баба й,  четеримата заедно на Балканчето. 
   - Хайде, Бубе, идвай да помагаш да напомпим гумите!
    Тя бе във възторг!
    И ето ни на улицата. Балканчето е с напомпени гуми и...  дядо трябва и да го "запали".



Ще познаете ли колко пъти трябваше да ритна манивелата, за да запали "Балканчето"? :-))


И ето щастлива внучката   позира вече  на мотопеда!



Но нашият галеник Мечо не порпуска такива игри без него. Излезе на улицата при нас 


  и веднага се спусна към Мила да я моли, да вземе и него да повози.






Наш Мечо е толкова гальовна душица и толкова много е настойчив в желанията си, че Мила, която много си го обича, не можа да му откаже.
 



Ето го, дори и кормилото пое!

Гледах ги, снимах ги и бях и доволен, че дарих  един щастлив следобед на внучката си с това старо  "Балканче"!
...........
 Как мислите? Мила дали успя да усети вятъра в косите си от полета с мотопеда? Сигурен съм, че по-наблюдателните са видяли вече отговора на въпроса, вглеждайки се по-внимателно в първата снимка. 
    :-))))

 Видяхте, нали?!
Затова и нарекох този постинг  " една весела небивалица"!

Че какво и е на първата снимка, снимка като снимка. Давай отговора!

Я погледни по-хубаво снимката и ще видиш, че свеща няма връзка с бобината:-)) кабелът от нея виси без "лулата" . А и дори да я имаше тази връзка, нямаше как да запали това Балканче само с напомпени гуми след близо тридесет години стоене в "гаража" /под стрехата/.:-))

Андрей, първото и единствено колело си купих, когато станах на четиридесет години. Пък ти за мотопед ми говориш.
Сега такива скутерчета има, я зарадвай внучката за Новата година.

:))) Синът ми започна също със старо Балканче, което скоро беше заменено от Симсон, а Симсонът беше разменен за торба части от MZ, което скоро беше подкарано и на него вече се усещаше вятъра в косите... :) Във вторник ще е на изпит за А категория... от сега настръхват моите коси - следващата цел е пистов мотор...
:) И при внучката ти ще има развитие ...

Нормална майчинска реакция! А при мен е "дядова" реацкция при положение, че яхне истински мотопед! Луда глава е! Да ни са живи и здрави!