За Челадинките и още нещо...

 На Любо

 

   Преди четири години решихме, че селският ни двор е достатъчно голям и не е редно зеленчуковите насаждения да започват току от  лехите с цветя. Изчистихме, подравнихме стотина квадрата место, където да тогава отглеждахме домати и пипер и засадихме ливадна трева. Била специална, за голф игрища! Така обяснили на дъщерята, когато я купувала. Не съм бил на голф игрище, но след коситба, ходенето бос по нашата поляна е като по персийски килим!

      През годините откато я имаме, поляната ни напролет се прошарва ту от жълтите цветове на глухарчето, ту от една много ситна детелинка. Понякога из нея разперва листа широколист жиловлек.

   Но тази година ни изненада с бежовите калпачета по нея на много, много гъбки. Миналата пролет се бяха  появили тук-там няколко такива, но не им обърнах внимание. Както се бяха появили тогава, така бързо и изчезнаха. Този път обаче, поляната се бе изпъстрила така, че все едно сме ги засаждали нарочно.

     Първата ми мисъл за тях беше, че може би са челадинки. Доста отдавна по време на една разходка с приятели, минавайки през голяма ливада, забелязаха гъби приличащи на тези като у нас. Започнаха да ги берат, защото ставало чудесна супа от тях. Били – челадинки!

    С моите бегли и несигурни познания за гъбите, сега стигах до извода, че и тези  в нашата поляна, може би да са такива. Но знам златното правило за бране на гъби – имаш ли съмнение за гъбата, не я късай!

     Нямаше с кого да се консултирам. Приятелите ми гъбари, на чието компетентно мнение можех да разчитам живеят другаде. Оставаше да питам “чичо Гугъл”.

      Написах му “Челадинки” и той услужливо ми отвори купища препратки за четене по въпроса. Първо се зачетох в “Уикипедия”-та. Чета, гледам най-внимателно приложените снимки и сравнявам с откъснатите гъбки, които бях наредил пред монитора. Излизаше, че наистина са челадинки.

    Тъкмо изпитах задоволство, че съм познал и че ще има гъбена супа, погледът ми се спря на последния абзац в страницата на Уикипедия – “Опасни двойници”

      Цели два вида силно отрвни двойници имала челадинката! Веднага ми секна ентусиазъма за гъбената чорба. Нямах смелостта да проверявам собствената се увереност в правотата на анализа си за нашите гъби.

      И тогава си казах: “То че няма да бера наши челадинки, но я да попрочета, какво пишат по форумите за тях". Първият линк, който привлече вниманието ми,  бе с доста интригуваща комбинация от думи: “Триста километра, челадинки, енинска пъстърва...” . От някой си “Lubara”?!

       Оказа се, че това е пътепис за едно пътуване по маршрута Велико Търново – Троян – Беклемето – с.Енина – Шипка – Велико Търново.

      Интересът ми предизвика не толкова намерената от него туфичка челадинки горе на Старопланинското било, а това че и аз бях минавал по този маршрут с кола. Любопитен бях какво освен челадинките е впечатлило “Lubarata"?

    Тъй и тъй вече бях на посещение в блога му, зачетох се и в други негови туристически истории. Не оставих без внимание и увлекателно написаните негови разкази. Така открих един почти връстник със същите интереси – литература и туризъм, който пише за това с присъщите и за мен емоции.

     Ето как едни гъбки, вероятно челадинки, неочаквано изникнали по поляната у нас, ми дадоха възможност да открия човек със сродна душа. И то от Велико Търново. А моето юношество премина именно в този град.

      Но това вече е тема за друг постинг... 

Андрей, ти ме срази с този си постинг. Първо да ти кажа, че челядинките са най-лесно познаваемата гъба. Ако не можеш да се справиш с нея, значи по-добре да не се захващаш с гъбарство. Виж " Баща ми гъбарят, баща ми малинарят", за да разбереш мнението му за тази хубава, и дори малко пренебрегвана гъба. Когато е прясна, с яйце опържена е незаменима. Що се отнася до пътуването, утре също ще се размотаем, ако е хубаво времето. До Сопот и Калофер. На нас с жена ми това дай-да се шматкаме като мухи без глави, вместо да си седнем на дътата и да правим пари. И накрая какво излезе с гъбите на твоята поляна? Май язък за тях, така ли?

Ами, да! Гледах ги, чудех им се и накрая като застаряха, хайде в една кофа и на боклука. Наистина, по отношение на гъбите, така постъпвам - бера само тези, в които съм сто на сто сигурен. Манатарки, масловки и сърнели. Ама много рядко ми си случва това.
А за това ваше "шматкане" с жена ти искрено ви завиждам. Аз имам възможност само еднодневни разходки да правя по причини, за които тук не ми се отваря дума.
Ако един ден си наумите да се "шматнате", двамата по нашия край, обади се да го съчетаем. Може и аз да покажа нещо интересно туристическо.А защо не и просто така - на чашка кафе и ...сладка приказка на въпросната поляна.
И накрая, чакам с огромно любопитство, твоя коментар за "Откровенията..." и най-вече като литертура. Може би не му е мястото тук за критични материали, но имам и имейл anwel@abv.bg

челядинките....
Това са прекрасни гъби, които са много леки за консумация и изключителни на вкус. Когато се откъсне гъбката и се помирише - става въпрос за челядинката - то тя има един особено приятен мирис, който неможе да се обърка с другите гъби....
Тя, челядинката затова се казва така, защото расте на челяд и никога поединично.... Моя съвет е погледни я хубаво и си я бери, защото е прекрасна храна...

Андрей, благодаря за поканата. Пазарджик не ми е много познат град, и ми е малко далече. Аз също не мога да бъда повече от един ден, въпрос на онези, финикийските знаци. Но знае ли човек...

Благодаря за нагледното и подробно описание на челЯдинката :-)) Вече има съвпадение в указанията, които получавам, така че живи и здрави до следващата пролет-дано пак да се навъдят по поляната ни.Тогава ще почерпя с една вкусна гъбена чобра за начало и за второ - пържени с яйца. Сега има само две-трички... ако пак се явят ще е добре!