С Чуби Чекер по стъргалото
( музикален спомен)
      В постинга "Една снимка стана на 50 години" споменавам и за първия портативен преносим транзисторен радиоприемник "Прогрес" на Завода за  малки радиоприемници във Велико Търново. С този транзисторен приемник са свързани и спомените ми от същата тази пролет на 1963 година, когато за първи път започнахме да слушаме радио Лаксенберг.


         Бяхме четирима верни приятели, съученици от един и същи клас  в Електротехникума в Горна Оряховица. И все още сме!!!
        Един понеделник в началото на май 1963 год. , още преди да започнат часовете, Наско загадъчно ни каза, че имал нещо да ни покаже, но след часовете и то в квартирата му.
       Нещото се оказа чисто нов транзистор "Прогрес" - подарили му го родителите.
Въпреки че познавахме в детайли това радио и вземахме на подбив качествата му, в този момент аз и двамата Георгьовци от компанията ни, силно завидяхме на Наско за придобивката му.  
       Той важно ни съобщи, че хващал с Прогреса и радио Лаксенберг. Това туисти, това рокенддроли, само такива неща се слушали по тази радиостанция. Но... само вечер!
Силно заинтригувани нетърпеливи дочакахме вечерта, т.е времето за "стъргалото".
      Това отдавна изчезнало социално явление в малките градчета, беше местото за нашите срещи и разходки. И ето ни четиримата заедно с "Прогреса"  тържествено носен от Наско да се "движим" всред хората, следващи традиционния маршрут на стъргалото - от центъра на града до "колелото" при фонтана в най-горната част на градската градина.
        Естествено очаквахме нетърпеливи момента, в който Наско щеше най-после да успее да "хване"  Радио Лаксенберг. Разочарован от несполучливите опити да чуем прословутата радиостанция нервно се оправдаваше, като че ли той бе виновен. А ние си знаехме, че причината е във фадинга при радиовълните - нали учехме радиотехника. А и приемникът толкова си можеше.
       След няколко "тигеля" по стъргалото, обезверени, че това ще се случи тази вечер, от транзистора се дочу рефрена на  "Спиди Гонзалес"!
        - Ето, ето това е радио Лаксенберг - тържествено ни осведоми Наско и тъкмо да надуе силно звука,  сигналът на станцията заглъхна. Едва дочухме, че това е наистина търсената радиостонция. Отново притеснения!
       Как ученичките по стъргалото ще разберат, че слушаме радио Лаксенберг!  Разочаровани от несполуката да го чуем силно и стабилно спряхме на тротоара, а Наско само се въртеше с транзистора  с цел насочване за по-добър прием. В един момент това се получи - успяхме да чуем ясно и силно края на "Спиди Гонзалес". Последва кратка анотация от водещия, от която разбрахме само две неща - "Туист агейн" и Чуби Чекер! Повече обяснения от него не ни бяха нужни. Копчето за усилване веднага бе докрая и с огромно задоволство чухме наистина началните ритмични удари на барабаните на туиста.
      Вече не гледахме в ръцете на Наско, не гледахме Прогреса, а самодовлни наблюдавахме за реакцията на преминаващите покрай нас ученички. Някои обръщаха поглед към групичката ни, но дали заради изключително "готината" музика или заради непривичната сила, с която озвучавахме местото около нас, така и не разбирахме. Просто ни отминаваха.
      А бе какво ти разбираха те от Чуби Чекер? Знаеха ли кой е той? Сигурно, не!
      Както и  ние!
      Но имахме транзистор "Прогрес", на който му бе писано да стане любимецът, талисманът на нашата момчешка компания. Благодарение на него научихме и кой е Чуби Чекер и за мексиканското момиче Гонзалес.

    А за проявилите търпение да прочетат този спомен от ученическите ми години, са двата клипа от Ю тюб :  на   Twist Again -  Chubby Checker и
Pat Boone - Speedy Gonzales
         Приятно слушане!

Беше ми много приятно да прочета твоите спомени, защото те са преживявания на много поколения - тези, за които тази музика беше "забранена"- поради упадъчния си характер! Но това не е пречело на никого, нали? Забраненото е желано , или както се казва на технически език - на всяко действие има противодействие.
http://www.youtube.com/watch?v=gj0Rz-uP4Mk - един поздрав за всички!

... видеото тръгна, музиката е "леко" позасилена... приемаш ли ръката за рока? това не може да се слуша седнал и на едно место :-)))

Всъщност, доста сме близко ... само на тридесетина километра разстояние :-))