Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2012 16:49 - Жени с раници
Автор: anwel Категория: Туризъм   
Прочетен: 2084 Коментари: 5 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Този постинг е за жените  в  blog.bg, които не само активно ходят по планинските пътеки, но ни радват  тук  с чудесни фотоси и пътеписи.
Те си се знаят :-)))




Жени с раници

 

/текстът е писан през 1986 год./

 

Ако някой все още си мисли, че планината е само за мъже, то или не следи развитието на туризма по света и у нас или най-малкото, самият той не е бил поне веднъж в планина. Жената отдавна сигурно и авторитетно крачи по планинските пътеки с раница и то често пъти по-тежка от тази на мъжете. Е, някои жени, и то немалко, дръзнаха да се изкачат на седемхилядници, че и на осемхилядници. Други в алпинистки връзки изкачват непристъпни  за обикновенните туристи стени и скали. За смелостта им и способностите им, нашето мъжко преклонение.

Но аз ще разкажа за няколко обикновени жени туристки, които било като самодейки или в организирани групи ходят по прималивите пътеки на родните планини.

 

Таня

 

Няколко години изминаха от както тя “проходи” в планината. И то как проходи само!

За три месеца изкачи четири върха – Богдан, Ботев, Персенк и Мусала!

След това бурно начало като туристка, зашета  със самочувствието на била и пребила планинарка  по Пирин и Родопите. В интерес на истината, подтикът към първите крачки по планините и  подкрепата за това бяха на съпругът й.

Той я учеше  на туризъм и я пазеше от беди и травми в планината. Загрижено я предупреждава, когато е изпотена, че трябва да се облече – тя остава разголена на планинския ветрец.

Да не пие уморена студена вода – тя не пропуска поточе или изворче по пътя си, а срещне ли лански сняг, бърза да се разстрие с него. На почивките й напомня, че под сянката се настива – тя вече се е изтегнала под най-близкото дърво. Той й говори за ред и правила в панината, тя кротко го съветва  да се погрижи за себе си.

И така всеки път, когато са заедно двамата с раниците на път.

Тя “извън нормите” според него, но винаги здрава! Той все загрижен за нея, но често завършва походите разстриван от здравите й ръце!

 

Румяна*

 

Представете си една стандартна българска раница със самар*, над която се вижда само една малка бяла шапка с широка периферия, а от долу под раницата, два късички крачещи прасеца, в големи туристически обувки. Пълна илюзията за раница-самоходка!

Човек не се вижда, но всеки след раницата знае, че това е Румяна. Дребничка, но неимоверно пъргава и печена туристка! Никога не се оплаква нито от раницата, нито от терена!

А как само умее да импровизира по време на вечерите край огъня!

“Драги пътници, нашият самолет Ту-сто и пеш най-после се приземи на летище ”Мочарата”./туристическа база в Пирин/ Ето го и командира на екипажа, т.е нашият водач. Ако обичате, едно кратичко интервю за всички тук около огъня. – Как преценявате състоянието на пътниците след десетдневното  пътуване из пиринските висоти?”... и поднася своя “репортерски микрофон” – шишарка на клонче!

И така, от кой интервю, от кой песен, стих или виц – Руми не спира  да импровизира, да подканя и сама да дава тон за остроумия и веселие, докато от огъня останат само въглени да тлеят в мрака.

 

Кича

 

Пиринското слънце пече, та препича!

От х.Папаз чаир та до х. Малина. Дълъг преход при безоблачно небе и жарко слъце по безводен маршрут.

Походниците все по-често питат ще има ли скоро изворче с почивка? Далече ли още хижата?

И в един момент, когато умората тежко се е настанила върху раниците, някъде от към края на колоната, силно се чува отсечено броене:

- Едноооо! Двеее! Триииии! Четерииии! Пееееееет! – и песен с цяло гърло – Пет километра пееееш, без да спреш и без да ядееееш!...и т.н цифрите на километрите растат...

Кича! Тя е Евдокия, но кой знае защо всички й казват – Кича.

По уморените лица се появява усмивка, умората е изтръскана от раменете и всички започват весело да броят и пеят. Е, някои мъже-зевзеци  на моменти променят  “да ядеш” с друго... , но от това закачките става още по-весели.

А в изразителните очи на Кича се вижда колко е измъчена и сама тя  от тежеста на прехода.

С нея няма униние и скука било по време на преход, било вечер на поляната край огъня. Кича много артистично разказва свои житейски приключения или вицове. Изразително коментира преходите или поведението на някого от групата. Заразява ни с настроение!

Дори на връх планината, по средата на Кончето, когато всички се бяха умълчали, превърнати във внимание от сложността на терена, се чу силният смях на Кича.

Тя от все сърце се смееше на картинката, която представляваше Анчето само на няколко крачки пред нея.

 

Анчето

 

Рано сутринта, на тръгване от х.Бъндерица за х.Яворов през Кончето, съпругът на Анчето уплашен от предварителните приказки за сложността при преминаването на Кончето, се отказа да върви с групата и с още няколко не до там издръжливи психически и физически туристи, тръгна за Банско, а от там с превоз да стигнат до х.Яворов. Но в Анчето може би балканджийското /родом е от Родопите/ или женската й упоритост надделяха и тя съвсем категорично заяви на дезертиращия си съпруг, че ще премине през това “Конче”, та каквото и ще да става. На това мъжът й отвърна: “Троши си главата!белналите се от изгряващото слънце” и с достойнство пое надолу към Банско.

Стигнахме прочутия тесен пирински ръб. Всеки стиска стоманеното въже. Търси опора за следващата стъпка настръхнал от напрежение.

Някъде по средата  мобилизацията на нерви и действия напуснаха Анчето. От страх  може би, без да се реши да направи следващата крачка, здраво прегръща скалата пред нея и ни напред ни назад решително отказва да продължи. Започва с най-горещи молби и молитви, с най-любещи слова да призовава на помощ... своя съпруг и горчиво да се вайка, за това че не го е послушала да слезе с него в Банско.

Кича, която до този момент със свито от  притеснение сърце вървеше след Анчето, като я вижда и чува, изведнъж забравя къде се намира и съсвем искрено, до сълзи започва гръмко да се смее на почти разплаканата пред нея Анче. Този смях на Кича по средата на Кончето, изненадващо успява да  издведе от стреса Анчето, да я мобилизира и лека-полека да премине опасния участък.

Вечерта в х.Яворов Анчето съвсем категорично заявяваше, че пак би преминала през “Кончето”.
      Вярвахме й! И не само на нея, а и на всички други от групата, които вчерашния ден за първи път преминаха по него.

По тъгата, с която  те гледаха на сбогуване, белналите се от изгряващото слънце мраморни върхове на Пирин си личеше, че тази величествена планина вече е завинаги в техните сърца.

 

 А.А

...........................................................................

* Някога имаше едни такива голeeеми раници със самар от алуминиева тръби.

 *За голямо съжаление Румяна отдавна вече гледа от небето планинските била и върхове... 



Тагове:   Пирин,   туризъм,   пътеписи,


Гласувай:
8



1. lubara - Поздрави, anwel!
22.08.2012 17:49
Имам две приятелки, които ходиха преди няколко години на Хималаите. Щури са и двете. Ето за едната. http://lubara.blog.bg/turizam/2009/04/09/himalaite-na-zori.320141
цитирай
2. анонимен - pipinana
24.08.2012 17:49
http://www.youtube.com/watch?v=4tJQq8A9rm4
цитирай
3. anwel - Любо,здравей!
25.08.2012 10:44
Благодаря, че ме "изпрати" по хималайски пътеки и местенца чрез албумите на Зори!
винаги съм завиждал на такива туристки и туристи най-вече за способността им да могат да пребивават на такива големи височини - над 3500 м та и много по-нависоко!
цитирай
4. anwel - за анонимната "pipinana"
25.08.2012 10:48
благодаря за чудесната песен на Хулио Инглесиас! Предполагам, че това е като награда за постинга посветен на жените туристки, но имам силното убеждение, че клипчето е от една туристка, много години ходила заедно с мен по планините :-))))
цитирай
5. anwel - пак за "pipinana"
25.08.2012 14:48
в голяма грешка съм за личността на "pipinana"... оказва се, че това е анонимка на всякъде из blog.bg, но клипът на Хулио е хубав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anwel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 177998
Постинги: 66
Коментари: 180
Гласове: 246
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031