Малко по вестникарски го докарах заглавието, но заради непоносимостта към жегите, които наистина прекаляват с продължителността си, предприех с внука и внучката едно малко, кратичко бягство към прохладните местенца на Стара планина.
В началото изборът беше за хижите над Сопот заради лесния достъп с лифта, но именно лифтът с доста неразумното си за летния сезон работно време ни отказа в последния момент. Не е нормално в средата на лятото, в активния туристически сезон, едно съоръжение създадено за улеснение на туристите, на приятелите на планината, да започва работа в 9.30 сутринта. Та то чиновниците по учрежденията не започват работа по това време. В този късен за туристите час,те вече би трябвало да са по пътеките и билото на планината, а не да се пекат по седалките на лифта, клатушкайки се под парещото вече слънце. А и времето на затваряне на лифта, още повече ограничава туристите в престоя им в планината - лифтът спира в 16.30?!
 Спирам с коментара си за лифта, защото докато се ядосвах на работното му време в Гугъла, пред очите ми се мярна информация, че на 08.06 т.г  вицепрезидентката М.Попова открила възобновената Екопътека "Бялата река" край Калофер.
 Там съм бил точно преди три години и сега първото нещо, което ми мина през ума беше:
" Няма начин заради вицепрезидентката да не са оправили пътя от Калофер до Екопътеката".
В спомените ми впечатленията  за пътя от първото ми ходене до там са направо ужасни! Дупка до дупка  в дупката - дупка!!! На места нямаше и следа от пътна настилка, та се преминаваше и през нивите, а основното беше - като че ли си на Off road, но още по трагично
 Но тази информация за откриването и присъствието на М.Попова там ме накара да мисля, че този път наистина ще е поправен.
И така, аз заедно с внуците Георги и Мила направихме десен завой на моста при  царския град Баня, изгледахме с тъга Купена и Амбарица, местата които предварително планирахме като дестинация и се запътихме към Калофер. По-точно за екопътеката "Бялата Река" .
 Аз като добър дядо и искаш децата много неща да знаят за България, след като разбрах, че досега не са били в Калофер, спряхме на градския площад, да  видят къщата и паметника на Хр.Ботев.
 И  така, нашето бягство от жегите започна с малко история.


Голям площад, голям паметник на велика личност, но добре, че е единствената видима къща в  това пространство във възрожденски стил, за да напомня, че сме в град Калофер, а не някъде просто в Балкана...


 
При къщата на Христо Ботев...
 



...и пред паметника в двора на музея.



До тук все още ни е прохладно и приятно. Все пак 8.30 е.


Но нашата главна цел в предстоящия, оцветен от синоптиците в оранжево ден, беше ето тази "табелка" :-))




В интерес на истината, пътят от Калофер до входа за парк "Централен Балкан" от където започва Екопътеката и тръгва една от пътеките за хижа Рай, беше поотремонтиран. Думата е малко витиевата като информация, но в сравнение преди три години, това можеше да се нарече път - имаше и малко асфалт и разширение и позапълнени дупки, а бе, ядва се, казано накратко.

Вече сме по мостчетата  по пътеката. Нищо,че ярко грее слънцето. Все пак течението по ждрелото на реката поразхлажда. 
 














А това е мостчето при "завоя" на пътеката към началото. Снимал съм из под беседката срещу тях.

И точно тук, реката е лесно достъпна и удобна за газене и разхлаждане. Иначе навсякъде до "завоя" са водопади, бързеи и стръмни скалисти брегове. Така че не изспускаме възможността за мокър отдих! :-))) 





Всеки момент, дрешките на Мила ще са мокри - едно непредвидено подхлъзване  и ще седне във водата. Мокро,... но приятно!
Но ето и едно клипче за информация и за други лудории по реката.Накрая на постинга е.



 След повече от полвин час водни удоволствия, газене, плискане и т.н , продължаваме към обзорната тераска в края на екопътеката. Тя е встрани от коритото на реката и много туристи, след като направят завоя по реката, пропускат удоволствието да се изкачат до тази чудесна панорамна тераска. Е, малко е стръмничко, но все пак е по стъпала и има парапет.
Добре са се постарали, строителите на пътеката и е в  много добро и безопасно състояние!
 Ето ни на тераската. 






 Това се открива пред погледа от това место. Скалите на Джендема!
И ето още един поглед натам...

А после...
После последва обяда и още по - приятната част на деня - игра във водата долу при бивака и лежане под сенките, в очакване да стане поне 18 - 18.30 часа та да тръгнем обратно.




Едва към 19 часа си тръгнахме от това чудесно место за отдих и настроение. И което бе най- важното този ден - спасение ни даде в жегата.
И  след това емоциите не спряха. Бяхме решили на всяка цена да си налеем за в къщи истинска изворна, студена балканска вода.
Докато търсех някаква чешмичка в района на бивака по указанията на едно от момчетата от "капанчето" /чудесни вкусни мезета предлагат /
С голяма изненада открих, какво огромно по размери "селище" има по реката зад хълмчето с "капанчето". Палатка до палатка и то във всевъзможни размери и видове. И почти до всяка има или действащо или в готовност за действие фабрично барбекю. Шашнах се! Толкова много народ на това закътано местенце.
Но с това изненадите ние престанаха. Студена изворна вода не намерихме в този район. Надявахме се да намерим в манастира, Мъжкия Калоферски манастир. Той е малко преди началото на Екопътеката.


Вода, каквато търсехме нямаше. Очаквах да видя истинска манастирска чешма с големите медни чучури и от тях да блика балканска вода, но уви!
Такава чешва има наистина пред вратите на манастира, но безводна, а като се позагледах вътре в нея, в една ниша отзад, видях тънката полвинцолова тръбичка за "чешмяна" водица. Я от някой забравен каптаж..
Но добре, че се намериха случайно две жени там, чули за интереса ни, търсенията, Питахме този,онзи и те ни обясниха за параклиса "Св.Панталеймон" - там имало такава изворна вода.
Тръгнахме си от манастира с последни кадри на Старопланинското било.







Тук ще споделя нещо,което ми се е запазило в главата като спомен от прочетен пътепис от Иван Вазов. След като преминал по билото  с приятели и водач /спестявам подробностите за прехода им/ накрая слизат от Джендема в този -Мъжкия Калоферски манастир. Поискали от игумена нещо да ги нагости, но той бил голяма скръндза и едвам им подал някаква бобена чорбица. Поискали и малко оцет да я докарат на вкус, но игуменът отказал. Вазов и компания били принудени да накъсат киселите джанки, които били набрали по пътя, та си турили в чорбицата. 
Оставихме манастира и тръгнахме по пътя, по който дойдохме да търсим параклисчето на Св.Панталеймон.
Намерихме го без да очакваме, че след 500метровия тесен изровен горски път, по който свихме, ще открием нова "почивна база"!!! Палтки, дори в коритото на реката, модерно построени вили!!!
Знаят хората къде е хубаво и приятно за отмора. 
А водата на параклисчето е невероятна!!! Студена, вкусна, да с чудесен вкус, пиеш пиеш на глътки и изпитваш живителна наслада.
От там след два часа докато се прибрахме, водата беше още студена, а шишетата и тубите изпотени.
Всъщност от там, от Калофер до нас е около час път с кола, но нашето пътуване, което започна с урок по история, така и завърши - с урок по древна история...
Отбихме се в Хисаря. Георги и Мила  не бяха ходили до сега там и ето какво видяха.




А на това Мила се очуди на откритието си, че вътре в кулата имало стълби.







Интересно защо тази чешма беше "суха" , а знам, че от нея пада голямо наливане на туби, тубички и шишенца с минерална вода. Може би доста по-рано вече я спират. От преди знам, че я спираха доста по-късно вечер. 







Ето го и дядо - екскурзоводът за Хисаря бях , естествено аз. И Екскурзиантите останаха доволни от ново видяното и научено. 
Тук, в ляво от нас е паметник, барелеф на Иван Вазов, който има чудесен и исторически  интересен  пътепис за Хисаря. 1882  година е бил там  и... интересно е да се прочете. Поразказах и за този пътепис - за някогашните Вазови впечатления и сравнени със сегашната действителност
Пустичко, тъжно пусто беше около 20 часа в курортния град. Заведенията все още бяха празни, но знам, че нощите там, ах нощите...здрави веселби падат във двете заведения извън крепостните стени.
И така в 21.30 потни от колата се прибрахме в напеченото от през деня  наше село. Добре, че от западната страна къщата ни и дворът са оградени от огромни орехи, та са ни нещо като естествен климатик поне за нас от нашата къща!
Май доста Ви поотегчих с този пътепис, но за нас това бягство от жегата беше много, много хубаво.
И  едно малко пояснение, моят внук Георги е момчето, за което бях споменал в един постинг, че шест годишен беше на Полежан. С него беше и сестричката му. Сега Георги ходи по най-високите била и върхове на Пирин! Е, дядо му сега го гледа там от снимките и видео клиповете. Надявам се поне още веднъж да излезем с него до Полежан! 

Не съжалявай за лифта. Горе чак до Добрила си е чакъл, прах и пек, и ако не си се запътил за върховете, хич и не тръгвай. А е и бая ходене, този момък, който го взехме с нас, непрекъснато мрънкаше. Добра разходка сте си направили, реката е за предпочитане в тези жеги.

Съжалявам по отношение на лифта за това, че има такова неподходящо време за истинските туристи. А иначе, като знам колко е голо билото на Балкана и че пътеките почти по открит терен вървят, доволен съм от решението си за "Бялата река". Но в началото, когато ти спомена за идеята на групата ви за Карловския Балкан, си помислих за възможността за среща на високо равнище с теб. :-))

Много хубава разходка сте си направили в тази жега!Приятно ми беше да прочета този пътепис!

Но защо анонимно пишете?!

6tastlivi sa Mila i Georgi,4e imat takav GID/kato An/ :-)....milo,usmihnato i prohladno liato

Чудесно място!