Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2017 22:18 - Там при чешмата
Автор: anwel Категория: Тя и той   
Прочетен: 7930 Коментари: 0 Гласове:
-9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Там при чешмата…

Не ползвам редовно брациговската минерална вода, но имам ли път през китното градче, използвам възможността да си налея. Ето, че днес случаят ме доведе при чешмата. Чакащите да си налеят бяха малко, но подредените съдове - отчайващо много.
Докато се запознавах със ситуацията, чух приятен женски глас:
– Правилно си решил. И за очите помага.
Обърнах се, една симпатична жена усмихнато ме гледаше.
– Здравей! Ще падне чакане, а!
Сестрата от Очното!
– Здравей, Валя! И това ако не е късмет – да дойда за вода и да срещна теб!
Не бяхме се виждали отдавна. Заприказвахме се и набързо си припомнихме времето, когато се срещахме без да се знаем, и случаят, който много по-късно ни запозна…

Преди повече от година, след неприятен битов инцидент при работа с акумулатор се оказах в Очното отделение на Болницата. Заради пораженията в окото се наложи болничен престой.
На третия ден в очакване на визитацията Я зърнах неочаквано! Една от сестрите!
Нима това е тя?! Крехката млада жена, с нежното миловидно лице и неизменна прическа през годините… В светлосиня рубашка и панталон. Само за миг! Само в профил, тъкмо да влезе в стаята на сестрите! Тя ли бе наистина?
Първата ми мисъл бе да отида в стаята, където влезе. Да се убедя, че е тя. Както някога и този път не можах да събера смелост.
А толкова далече беше това някога!…
Когато работех, всеки ден отивах и се връщах по една и съща улица. И всеки ден се срещахме и разминавахме почти на едно и също място. Ден след ден, години след години! По нашата улица, всеки по своя път. Понякога се споглеждахме крадешком …
Ден след ден, години след години… Без да се поздравим!
Всеки път исках да й кажа „Добро утро!” или „Добър ден!”. Убеден бях, че ако го сторя, ще ми отвърне с усмивка. Но винаги беше сериозна, замислена. Често умората й личеше и на лицето, и в походката. Много пъти дори не бях сигурен, че ме забелязва. Понякога, очаквайки момента, в който ще се доближим, си казвах: „Ето, сега ще я поздравя…”
Разминавахме се без да съм събрал решителност да го направя... .
Колко години откакто за последен път минах по нашата улица?!… Отдавна не живея в този град…

След прегледа почуках на вратата на сестрите. Отвори ТЯ.
- Извинете ме, но мисля, че сме се виждали някога и то…
- Да, срещахме се. - На лицето й играеше закачлива усмивка, с която сякаш ми казваше: „Ей, ти най-после събра смелост да кажеш нещо!”
- Преди прегледа Ви зърнах неочаквано, само за секунда… Казах си, „Това е тя!”, но не бях сигурен. Толкова много години откакто…
- Е, да, но колко години се срещахме?…
- И разминавахме… Да си призная, не можах да събера смелост поне веднъж да Ви поздравя… Винаги бяхте толкова сериозна…
- Е, чак пък сериозна. Сутрин бързах за дежурство, а следобяд се връщах уморена…
Сега усмивката й не слизаше от лицето. Не допусках, че изглеждах смешен, въпреки че не можех да скрия вълнението си. Топлият й глас ми вдъхна неочаквана самоувереност.
- Така и така се срещнахме, да бяхме се и запознали!
- Ами да! Защо не? - и подаде ръка.
Държах дланта й и не вярвах, че това се случва.
- Антон съм. „Господинът с акумулатора“. Тук така ме кръстиха.
- Да, да, знам за злополуката ви.
Ръката й все още беше в моята. Спокойна, небързаща да се оттегли.
- Тодорова. Валя.
- Благодаря! Радвам се, че най-после се запознахме. А толкова много години откакто не сме се виждали!…
Ръцете ни все още бяха заедно…
- Знаете ли, може би година след като вече редовно се разминавахме, бях започнала да се питам, дали все пак ще се решите да поздравите…
- Но аз… аз се страхувах да не би…
- Е, видяхте ли - побърза да ме прекъсне - няма нищо страшно…
- Така е - въздъхнах с облекчение. - Да ви оставя, да не ви преча на работата?…
- Няма проблем. Не пречите. И на мен ми беше приятно.
Тя се върна при бюрото си, а аз в стая номер три. Лятната задуха, която три дена вече ме измъчваше в нея, сега не ми правеше впечатление. Всички болки и неприятности изчезнаха. Казвах си: „Ето ти - всяко зло, за добро“! И то какво добро!
Нейната длан оше топлеше моята!
От внезапно блесналата ярка светлина скочих в съня си като ударен. В първия момент не осъзнах какво се случва. .
- Добро утрооо! Пригответе се за инжекция!
Ооо… нима вече е шест часа?! Пак ли!… Още неразсънен, негодувах от рязкото събуждане.
Все още с длани на очите, познах нейния глас. Не вярвах, а и не очаквах, че този път тя ще ми постави инжекцията.
- Добро утро, Антоне! Готов ли си? В кой бут?
Завладя ме неудобство.
- Хайде, хайде, не се притеснявай! Така е добре! - и разтърка спиртеното памуче по мен.
Не усетих убождането за разлика от другите сутрини. Веднага си помислих, че Валя има лека ръка, но щом лекарството се вля в мускула ми, болката стана неприятна, трудно търпима. Колкото и да се правех на мъж, болезнената гримаса ме издаде.
- Какво, заболя ли те?
Несполучливо опитах да прикрия болката с усмивка.
- Нима? Ей сега ще ти мине!
- Валя, болката я приемам като наказание за липсата на смелост през годините при нашите срещи… - Е, чак пък наказание. Хайде, хайде оздравявай!
Същия ден ме изписаха.
След този случай станах изключително внимателен към очите си. Да не би някое друго произшествие да ме изпрати пак в Очното.
Всъщност, защо не!
Вече знаех, че тя е там…

А ето, че сега сме отново заедно. Разговаряме като стари, добри приятели! Дори съвет ми дава как да ползвам водата за лечение на очите, ако ми се наложи…
Шегуваме се, че някога „при чешмата“ било мястото за срещи на момци и девойки, само че наливали шарени стомни и медни котли… И китка вземали, и вода напивали… Е, да! Имало някога, едно време…

Андрей В. Андреев
Юли 2017
 


Тагове:   очи,   той и тя,   случайности,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anwel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 178040
Постинги: 66
Коментари: 180
Гласове: 246
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031