Малката ни група туристи, с огромно любопитство, нетърпеливо изкачи стълбата към входа  на „Утробата“ и бързо се настани в интересната по форма пещера. Последва надпревара за снимки, но аз още от първите крачки в нея се впечатлих на невероятната акустика. На  всеки един произнесен звук „Утробата“ придаваше магическо звучене.

По едно време една от туристките, завладяна от вълшебството на звука, с който пещерата ни обгръщаше, тихичко запя. В началото някак си плахо, като да провери как ще отвърне „Утробата“, но  удивена от акустиката,  която украси гласа й, тя набрала увереност,  запя по-смело…

„…Девойко, мари хубава, девойко,

сипи ми вино да пийна, девойко!..“

Невероятен миг! Звучеше една от най-красивите, емблематична за този край, родопска песен!  И то как звучеше само! Пещерата придаваше на песента  космическо, неземно възприятие. Гълчавата  беше утихнала и всички неусетно бяха вдигнали поглед към тавана. Пещерата пееше заедно с нашето момиче!

Когато песента завърши, всички възторжено я приветстваха, а тя развълнувана споделяше, че никога не е пяла тази песен. Дори  не знаела и целия текст. Смутена призна, че нещо неочаквано в нея  я подтикнало да запее тук и сега. „Виновна“ бе пещерата, в която   тя изпитала и страхопочитание и преклонение пред създаденото от природата чудо.

А аз дълго ще помня това незабравимо преживяване  с уникално въздействащото изпълнение на  „Девойко, мари хубава, девойко…“ в пещера “Утробата“!

АВА

11.2021