Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2014 15:09 - По повод празника на ТЕТ гр.Горна Оряховица 19.11.2014
Автор: anwel Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1162 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 03.11.2014 15:10


    Спомени за моите  първи учители       Как гледахме за първи път телевизия
  Беше през зимните месеци на 1960 година. Първата учебна година.Учехме в сградата на Гимназията. Един ден след последният учебен час, като излизахме от класната стая, виждаме, че в коридора на една маса е поставен телевизор и директорът инж. Марко Генчев ни прикани да останем и да се разположим пред телевизора. Този приемник представляваше една малка дървена кутия с екран може би не повече от 17 см диагонал с типичните за онези първи модели силно заоблени ъгли  на картината и изпъкнал в средата кинескоп. Естествено, че беше руско производство. По това време все още нямаше излъчване от връх Ботев и антената на телевизора беше ориентирана към Букурещ. Директорът включи телевизора и за наша изненада се появи чиста чернобяла картина. Вървеше музикална програма. В последствие разбрахме, че предаваха оперетата”Волният вятър” от Дунаевски. Ние гледахме, а директорът Марко Генчев, ни обясняваше за работата на телевизора и начина за получаване на картината върху екрана. Запомнил съм това което, най силно ме впечатли от поясненията му, че електронният лъч описвал последователни редове върху екрана със скорост 9 километра в секунда!!! За това колко правилно съм чул и разбрал е друг въпрос. След толкова много години това съм запомнил. В същото време на екрана беше доста интересно- весела музика и забавни действия от актьорите. И тук се случи интересното. Действието става на кораб по река. Главният герой задиря една девойка и в момента, в който я настига на палубата я прегръща и се опитва да я целуне, Марко Генчев бързо щракна копчето и изключи телевизора. Погледна ни дяволито и ни обясни, че това на екрана вече не е за нас!!!  Даде ни да разберем, че целувката, която пропуснахме да видим, не е за нашите все още крехки пубертететни възприятия за любовта.   Така бяхме предпазени от вредното влияние на телевизията върху нашия морал. Тогава!       Практическите пояснения на инж.Рашко Пендашев по електротехника   Рашко Пендашев всеки от нас, „първите” го е запомнил с невероятната му склонност да изписва по 2-3 черни дъски с формули докато преподаваше уроците си. Пишеше формулите и триеше потта от челото си заедно с изтриването на дъската за ново място на следващите формули. Естествено, че след това изискваше от нас, когато ни изпитва, да можем и ние да повторим формулите. Ужас! Но не беше строг, а дори и доста забавен, когато оставяше тебешира и искаше да ни обясни по-достъпно някои от нещата, които ни преподаваше.     Например за коаксиалния кабел.

   Правеше кръг със свити показалец и палец на едната ръка, а с показалеца на другата ръка, мушкайки го напред назад в кръга от показалец и палец ни показваше кое е оплетката и кое жилото на коаксиалният кабел. Ясно и нагледно! Нали?  

  За електропроводимостта на солните разтвори. Ето неговото пояснение. Едно циганче вървяло по Стамболовия мост във Велико Търново. Допикало му се и застанало при парапета да пишка в реката. В един момент усетило, че нещо го дърпа за пишката. А то какво било – струйката от него падала върху минаващите жици отдолу под моста и благодарение на нейната соленост електрическият ток дръпнал цигането за пишката. От това по-нагледно и по-лесно за възприятие на урока – здраве му кажи!     За електрическите машини. По време на урок за електрически машини, за някакви големи генератори ставаше дума, колкото и да се опитваше да ни обясни какво представляват в действителност, нещо не го разбирахме и той започна да се поти от притеснение. Върхът на притеснението му дойде, когато някой от нас го попита, къде можем да видим тази машина? Отговорът му бе: - Е, къде? Естествено, че в МЕИ-то зад вратата! Кратко, ясно и точно обяснено! /той по това време специализираше в МЕИ-то./  
 
  Възпитателна забележка Случка с друг наш преподавател в час по слаботокова електролаборатория. На масите имаше разглобени телефони апарати от някогашните с индуктор. Такава техника изучавахме в началото по телефония. Пред мен имаше такъв разглобен телефон и в началото неволно, без някакво целенасоченост, лявата ми ръка попадна на ръчката на индуктора. Слушам учителя но... пръстите ми натискат леко ръчката на индуктора, но достатъчно силно за да превърти една стъпка и да дрънне звънеца в телефона. Стреснах се, но кой знае защо не си махнах ръката от тази ръчка и така, без да се усещам направих още две стъпки с ръчка и съответно още две позвънявания се чуха в стаята. Тогава учителят бавно дойде до мен, наведе се до ухото ми и тихичко, но доста ясно и отчетливо ми каза: - Една котка като си нямала работа, се лизала под опашката и си направила рана. Каза това, изправи се, погледна ме в очите и се върна отново при катедрата. Потънах в земята от срам и неудобство. Повече не направих нищо, с което да смущавам класа. Но и до ден днешен помня това поучение!  

  Практически съвет в час по радиоремонтно дело   Имаме час по радиоремонтно дело при Бончо Василев. Вдига ме той и ми задава въпрос: -Какво ще направя при дадена повреда в едно от стъпалата на радиоприемник? С увереност веднага казвам, че ще взема мултицета и ще направя измервания. Той веднага ме прекъсна:            - С мултицет всеки може. Важното е да се ориентираш в ситуацията без уред.  Това го запомних завинаги и после в практиката си като радио и телевизионен техник много, много пъти се справях и без мултицет.    

   Практически съвет от Ангел Караилиев  Изучавахме електрони лампи. Видове като конструкция, волтамперни характеристики, начини на приложения и ред други данни за радиолямпите. Хващахме се главите как е възможно да научим всичко това наизуст? Как ще се ориентираме за практическито приложение на дадена лампа? Отчайващо ни се виждаше всичко това.
Разбрал за притесненията ни, учителят по радиотехника Ангел Караилиев ни каза:
          - Не е нужно всичко да знаете на изуст. Важното е да знаете къде и как да намерите нужната информация. За всичко си има справочници.   Е, днес има Гугъл и въпреки това, пак е валиден съветът на нашия учител!   Припомнил си и записал тези истории: Андрей В. Андреев  01.11.2014 год.



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anwel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 142831
Постинги: 65
Коментари: 180
Гласове: 240
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930