Постинг
29.01.2013 15:39 -
Един билет за "Таганка"
Автор: anwel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2197 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.01.2013 16:00
Прочетен: 2197 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 29.01.2013 16:00
На 25 януари се навършиха 75 години от рождението на Владимир Висоцки. Ето какво искам да споделя по повод тази годишнина.
Един билет за "Таганка"
Преди единадесет години, октомври 2002 година, се разхождах с едно момиче, на което бях на гости, по улиците на Москва.Обсъждахме как да прекараме вечерта на 14 октомври и споделих,че искам да отидем на театър и то за предпочитане да е в "Таганка". За моя голяма изненада, Оля, бързо купи билет направо от улицата и то точно за Таганка. Когато разгледах билета, разбрах, че ще гледаме представление за Владимир Висоцки. Признавам си, бях във възторг. В този момент се чувствах невероятен късметлия, че ще бъда в театър „Таганка” и че ще гледам сектакъла "Владимир Висоцки". Тогава не знаех, че това е доста посъкратена версия на първоначалния вариант от 1981 година, но това в ни най-малка степен не повлия на силата на емоционалното ми възприятие от случващото се на сцената. Духът на Висоцки ме завладяваше и от образът му на големия екран до сцената и от автентичният му глас, който често звучеше в залата в изпълнение на негови много известни песни и от играта на артистите, която разкриваше дълбокото им преклонение и уважение към техния именит колега. Чувството, че съм в театъра, в залата, където Висоцки е пленявал с играта си, със самото си присъствие дори, и колегите си артисти и хората дошли да го гледат, не може да се разказва. Това усещане е много лично и за това различно за всеки.
Че духът на Владимир Висоцки витае в „Таганка” доказва и китарата му, подпряна на една от стените в театъра, в очакване отново да зазвънят струните й под пръстите на Висоцки...
Скъпоценният билет, запазил спомена за легендарната "Таганка" и "срещата" ми с Владимир Висоцки
Въодушевен от спомените за това емоционално преживяване, в тези дни погледнах и в сайта на театър "Таганка". Ето какво открих.
Съобщение в сайта на Театър „Таганка” за представлението на спектакъла
«Владимир Высоцкий» „На 25 и 26 януари в театър Таганка се игра спектакълът „Владимир Висоцки”. В деня на 75 годишнина от рождението на Владимир Висоцки в неговия роден театър дойдоха зрители, които познават и обичат неговото творчество, които вероятно са гледали и на живо на сцената на Таганка представления с негово участие и които, разбира се, пазят и уважават неговата памет. Много зрители от по-старото поколение, носеха цветя, за да ги поставят след края на представлението на знаменитата стена в „Таганка”, където самотно стои китарата на Висоцки. Спектакълът бе зареден с много висок емоционален заряд, Артистите на сцената и зрителите в залата чувстваха една болка, изпитваха едни и същи преживявания. Всички и на сцената и в залата в края на представлението изслушаха прави песента „Белы аист московскии” на Б. Окуджава.” Песента „Белы аист московскии” е написана от Булат Окуджава специално за Висоцки и това представление. В края на постинга Ви предлагам да я чуете в невероятно завладяващото изпълнение на Жана Бичевская.
във фоайето на "Таганка"
а това е стената с китарата на Висоцки ...
* * * Ето и част от спомените на Алла Демидова за създаването на този спектакъл. Алла Демидова е актриса от „Таганка” , някогашна партньорка на Висоцки на сцената на "Таганка" ...”Мисли за спектакъл за Висоцки се появиха веднага след неговото погребение. Още на помена „девет дена”, Любимов /тогавашния главен режисьор в Таганка/ заговори за това като за нещо вече решено. Всъщност, той с това и започна : „ В театъра имаме спектакли за Пушкин, за Маяковски, за Есенин, за военни поети, за съвремени поети и затова смятаме за наш дълг непременно да направим спектакъл за Висоцки.” И на 1 август рано сутринта, нашият художествен съвет се събра по повод спектакъла за Висоцки. Сериозно, истински по създаването на този спектакъл пристъпихме в края на октомври, а в готов вид се появи към май месец 1981 година. За пръв път го играхме през юли 1981година. Предпремиерните представления бяха на 2, 3, 15, 24, и 25 юли. Наблюдаващите чиновници от Управлението на културата предложиха спектакълът да се преработи. В тяхното решение беше записано, че: „личността на Висоцки не е показана цялостно, а много субективно и изкривено. Представлението няма оптимистическа насоченост и в него отсъства утвърждаващото начало”. От седемдесет страници текст Управлението одобри само... седем!
... На 31 октомври 1981 година беше поредното предпремиерно представление с поредното обсъждане от Управлението на културата, което завърши с издаването на наказание ”мъмрене” на режисьора Любимов и на директора на Таганка, като заповедта за това наказание беше разпратена за сведение на всички театрално-концертни организации в Москва. Основанието за това бе – нарушение на правилата за формиране на репертоара, представяне пред публика на незавършени неща и обсъждането им от публиката. Любимов в знак на протест искаше да подаде оставка. Все пак той остана и продължи работата по спектакъла за Висоцки. Получи се представление от три часа! И най-важното в представлението беше ефектът от присъствието на самия Висоцки. Ефектът на присъствие беше от това, че всеки от нас, четейки неговите стихове, слушайки неговите записи, го представяше буквално. Виждахме го пред очите си. През всичките три часа Той беше заедно с нас. Когато възстановихме представленията на този спектакъл след няколко години, абсолютното присъствие на Висоцки, за съжаление вече го нямаше. Но в замяна на това се появи друго – по-вярното възприемане на неговия текст. Оказваше се, че отдавна познатите негови песни и стихове все едно, че за пръв път се чуват от публиката в залата. И всеки път бивах паразена от неговата поетическа дарба! Сега представлението е с 40 минути по-кратко, но работейки над него в края на 1987 година, ние отново се обединихме в колектив, в дружество, в братство. Володя, както и в 1981 година ни обедини. А аз отново и отново се убеждавах, че в творчеството на Висоцки е цяла Росия." Алла Демидова / превод от руски със съкращения: А.Андреев/
Един билет за "Таганка"
Преди единадесет години, октомври 2002 година, се разхождах с едно момиче, на което бях на гости, по улиците на Москва.Обсъждахме как да прекараме вечерта на 14 октомври и споделих,че искам да отидем на театър и то за предпочитане да е в "Таганка". За моя голяма изненада, Оля, бързо купи билет направо от улицата и то точно за Таганка. Когато разгледах билета, разбрах, че ще гледаме представление за Владимир Висоцки. Признавам си, бях във възторг. В този момент се чувствах невероятен късметлия, че ще бъда в театър „Таганка” и че ще гледам сектакъла "Владимир Висоцки". Тогава не знаех, че това е доста посъкратена версия на първоначалния вариант от 1981 година, но това в ни най-малка степен не повлия на силата на емоционалното ми възприятие от случващото се на сцената. Духът на Висоцки ме завладяваше и от образът му на големия екран до сцената и от автентичният му глас, който често звучеше в залата в изпълнение на негови много известни песни и от играта на артистите, която разкриваше дълбокото им преклонение и уважение към техния именит колега. Чувството, че съм в театъра, в залата, където Висоцки е пленявал с играта си, със самото си присъствие дори, и колегите си артисти и хората дошли да го гледат, не може да се разказва. Това усещане е много лично и за това различно за всеки.
Че духът на Владимир Висоцки витае в „Таганка” доказва и китарата му, подпряна на една от стените в театъра, в очакване отново да зазвънят струните й под пръстите на Висоцки...
Скъпоценният билет, запазил спомена за легендарната "Таганка" и "срещата" ми с Владимир Висоцки
Въодушевен от спомените за това емоционално преживяване, в тези дни погледнах и в сайта на театър "Таганка". Ето какво открих.
Съобщение в сайта на Театър „Таганка” за представлението на спектакъла
«Владимир Высоцкий» „На 25 и 26 януари в театър Таганка се игра спектакълът „Владимир Висоцки”. В деня на 75 годишнина от рождението на Владимир Висоцки в неговия роден театър дойдоха зрители, които познават и обичат неговото творчество, които вероятно са гледали и на живо на сцената на Таганка представления с негово участие и които, разбира се, пазят и уважават неговата памет. Много зрители от по-старото поколение, носеха цветя, за да ги поставят след края на представлението на знаменитата стена в „Таганка”, където самотно стои китарата на Висоцки. Спектакълът бе зареден с много висок емоционален заряд, Артистите на сцената и зрителите в залата чувстваха една болка, изпитваха едни и същи преживявания. Всички и на сцената и в залата в края на представлението изслушаха прави песента „Белы аист московскии” на Б. Окуджава.” Песента „Белы аист московскии” е написана от Булат Окуджава специално за Висоцки и това представление. В края на постинга Ви предлагам да я чуете в невероятно завладяващото изпълнение на Жана Бичевская.
във фоайето на "Таганка"
а това е стената с китарата на Висоцки ...
* * * Ето и част от спомените на Алла Демидова за създаването на този спектакъл. Алла Демидова е актриса от „Таганка” , някогашна партньорка на Висоцки на сцената на "Таганка" ...”Мисли за спектакъл за Висоцки се появиха веднага след неговото погребение. Още на помена „девет дена”, Любимов /тогавашния главен режисьор в Таганка/ заговори за това като за нещо вече решено. Всъщност, той с това и започна : „ В театъра имаме спектакли за Пушкин, за Маяковски, за Есенин, за военни поети, за съвремени поети и затова смятаме за наш дълг непременно да направим спектакъл за Висоцки.” И на 1 август рано сутринта, нашият художествен съвет се събра по повод спектакъла за Висоцки. Сериозно, истински по създаването на този спектакъл пристъпихме в края на октомври, а в готов вид се появи към май месец 1981 година. За пръв път го играхме през юли 1981година. Предпремиерните представления бяха на 2, 3, 15, 24, и 25 юли. Наблюдаващите чиновници от Управлението на културата предложиха спектакълът да се преработи. В тяхното решение беше записано, че: „личността на Висоцки не е показана цялостно, а много субективно и изкривено. Представлението няма оптимистическа насоченост и в него отсъства утвърждаващото начало”. От седемдесет страници текст Управлението одобри само... седем!
... На 31 октомври 1981 година беше поредното предпремиерно представление с поредното обсъждане от Управлението на културата, което завърши с издаването на наказание ”мъмрене” на режисьора Любимов и на директора на Таганка, като заповедта за това наказание беше разпратена за сведение на всички театрално-концертни организации в Москва. Основанието за това бе – нарушение на правилата за формиране на репертоара, представяне пред публика на незавършени неща и обсъждането им от публиката. Любимов в знак на протест искаше да подаде оставка. Все пак той остана и продължи работата по спектакъла за Висоцки. Получи се представление от три часа! И най-важното в представлението беше ефектът от присъствието на самия Висоцки. Ефектът на присъствие беше от това, че всеки от нас, четейки неговите стихове, слушайки неговите записи, го представяше буквално. Виждахме го пред очите си. През всичките три часа Той беше заедно с нас. Когато възстановихме представленията на този спектакъл след няколко години, абсолютното присъствие на Висоцки, за съжаление вече го нямаше. Но в замяна на това се появи друго – по-вярното възприемане на неговия текст. Оказваше се, че отдавна познатите негови песни и стихове все едно, че за пръв път се чуват от публиката в залата. И всеки път бивах паразена от неговата поетическа дарба! Сега представлението е с 40 минути по-кратко, но работейки над него в края на 1987 година, ние отново се обединихме в колектив, в дружество, в братство. Володя, както и в 1981 година ни обедини. А аз отново и отново се убеждавах, че в творчеството на Висоцки е цяла Росия." Алла Демидова / превод от руски със съкращения: А.Андреев/
Чтобы чаще Господь замечал... С Днем Рож...
ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ, ПОНТИЙ ПИЛАТ И МОБИ ДИ...
ЧУДО ЛИ Е, ТИ КАЖИ ?
ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ, ПОНТИЙ ПИЛАТ И МОБИ ДИ...
ЧУДО ЛИ Е, ТИ КАЖИ ?
Следващ постинг
Предишен постинг
