За Пирин с любов                                                                                  ...”Лучших  гор могут быт только горы                                                                            по которых никто не скакал...”                                                                                                                          В.Высоцки       Аз бих добавил, без да влизам в спор с Висоцки, че най-хубавата планина  е тази, в която си влюбен.      Също както и с жените. Не е нужно жената, в която си влюбен, да е -  НАЙ! Важното е с нещо тя да те е привлякла. Това нещо, в много случаи, на други може въобще да не им прави впечатление, да не им харесва. Но теб те е пленило и ти обикваш. И почти винаги това, от което пламва любовта, се вижда от първия поглед.       Аз се влюбих в нея  от пръв поглед!      След него тя остана в мен и от тогава използвам всяка възможност да се завърна в дебрите й.       Да усетя нейния опияняващ  планински дъх!       Да умалеят очите ми от красотите й!       Да  тръпне сърцето ми от величието й!       Пирин планина!       Това е тя, моята любов!       Запознаването ми с нея, влюбването ми в Пирин стана по време на курса за планински водачи, организиран от  ЦПШ “Мальовица” през юли месец на 1976 г. От тогава всяко лято идвам  “на среща “ с нея, за да  се почувствам освежен и окрилен. Да се убеждавам отново и отново, че любовта ми към тази планина не е нещо мимолетно, а е трайна и огромна като самата нея.       За моите приятели и близки, та дори и за мен самия понякога е чудно, как аз, израстналия в равното Тракийско поле, до самия бряг на Марица, така силно и непоколебимо обикнах Пирин планина.       Отговорът е в широко отворената душа и сърце за планинската природа. Бродейки по нелеките, но примамливи пътеки на Пирин, аз я откривам  отново и отново. А тя  загадъчна и прималива, строга и сурова, ласкава и щедра, разкрива своя лик и нрав така, че  аз останах  за винаги нейн пленник и в съзнанието ми живеят незабравими спомени – видения от Пирин планина.   *  *  *  писано 1984 год.







 

Благодаря за откровението!

Думите за планината са хубави, но най-хубави са живите срещи с планинските красоти! Нека да ги има -колкото повече, толкова по-добре!