Прочетен: 592 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2018 00:04
Докосвам за "Лека нощ!"възглавницата ти...Тихичко ти шептя, но сърцето ми крещи! Добре е, че съм сам - приличам на луд. Ако не разговарям, с теб ще полудея от мъка. Искам да си говорим, а те няма... От болка душата ми вика силно снадежда, там някъде в отдъдното, да ме чуеш...Но знам, че това е невъзможно.
Болката от мъката боли... Душата боли... Убйствено тежко болят!
Ти си отиде от този свят безвъзвратно. А самотата убива от както си там, във вечността.
Домът ни сега е празен. Дворът и твоята цветна градина са пусти без теб - моята изгубена за винаги любов.
А толкова силно те обичах! Дали ти успя да почувстваш моята любов и да й се радваш докато бяхме заедно?
Обичах ти и не мога да спра да те обичам!
Щастлив бях, че бе до мен и се наслаждавах на твоята неисказвана с думи любов към твоето "трето" дете, какъвто ти шеговито ме наричаше.Половин век животът ми се крепеше на твоите ръце.
Осъзнавах винаги това с цялото си сърце още от първия ден, в който се събрахме заедно.
Сега те няма, но си непрекъснато с мен като вълшебно видение...
14.02.2017 А.Андреев