Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2012 19:53 - Моята "мъжка" дата от календара на живота
Автор: anwel Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4039 Коментари: 7 Гласове:
3

Последна промяна: 15.10.2012 13:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

    Уважаеми дами и господа, блогъри,
младши сержант Андреев се явява пред Вас по лично усмотрение и разрешете да доложа!

image
 

 

 Това е мл.сержант Андреев през януари 1966 година.( за тези мустаци руското момиче, приятелчето ми от Ярославл, за което е постинга "Късни откровения" , като видяло снимката ме запита: " Тези мустаци нарисувани ли са?" Каква обида за старата пушка, ама карай!:-))   

    image
(Това съм пак аз,  с дядо  и  майка ми, един от пазарджишката група новобранци, на сборния пункт преди да потеглим за жп гарата - 15.10.1964 год) 


И така, разрешете да доложа...
     Моята мъжка дата от календара

     На 15 октомври 1964 година стотина момчета по на осемнайсет години, с остригани нула номер глави, ни качиха в бързия влак София - Бургас на гара Пазарджик и отпътувахме в неизвестността.  Къде ще слезем? Къде ще отидем? Какво ни чака там, в казармата? Само след десетина минути  с  умиление зърнах  от прозореца на купето като за последен път родното си село. Не ни свалиха в Пловдих и от там започнаха предположенията. За къде пътуваме? Влакът пое към Стара Загора и някои по-осведомени въздъхнаха с облекчение, че не отиваме в посока Марица /днешния Симоеновград/. За тамошното военно поделение се говореха лоши неща, в смисъл, че там службата била много тежка. Влакът отмина Стара Загора и веднага в предположенията влезе поделението на Нова Загора. Всезнайковци се заобаждаха, че там било с по-специален режим, в смисъл,  че е по-добър вариант от Марица. Подминахме и Нова Загора.  Скоро първата въпросителна отпадна. Спряхме на гара Ямбол и последва разпореждане да слизаме.  Знаещите отново започнаха с догадките си в кое поделение в града ще ни отведат. Никой не позна. Строиха ни и колоната от новобранци зави на ляво през релсите в обратна посока на града.  Оказа се, че ще служим на „летището”. Някога там е било наистина военно летище обслужващо германските войски. На всеки етаж в жилищните сгради по-късно видяхме много добре запазени цветни мозайки на немския орел - символът на Луфтвафе. Ръбовете на стълбите от мозайка се бяха изстрити до степен на пълна скосеност от цинтовете на войнишките обуща, но цветните мозайки бяха като току що изработени, особенно след измиването им. Всеки който е бил войник не е забравил и знае какво следваше в първите часове в казармата. Връчване на войнишкото облекло и униформи, като преди обличането им, задължително се минава през банята. За нас, току що влезлите в територията на поделението, скоро след получаването на дрехите ни поведоха по обратния път към града. Водеха ни на баня! Най-неприятното и стресиращо къпане! И преобличане! В току що получени непознати дрехи и обуване на неподходящи по размер тежки, разкривени обувки!  Кошмарът настъпи на следващата сутрин. Събуждането в пет! Под подигравателните подвиквания и команди на старите войници, трябваше да се облечем по възможно най-бързия начин, а след това голи до кръста на плаца за  гимнастика. След това да пробягване по безкрайните алеи на поделението почти два километра с неудобните обувки. За проклетия  дните до края на месеца, се оказаха с лятно слънце и температури, а бельото ни беше от плат „американ” с дълги крачоли и зимната униформа - дебели вълнени  клин и куртка. В това облекло направо завирахме. Така започна войнишката ми служба в поделение 65820 на летището в Ямбол.  И точно след две години, пак на 15 октомври, но вече 1966 година, дойде големият ден – уволнението! Затова тази дата от календара е моята „мъжка” дата!                                         
                                                               *  *  *
  За воинишката служба мъжките приказки са безкрайни. Спомените трудно избледняват и въпреки многото трудности, физически и психически изпитания, след години всеки изслужил мъж, с особенна гордост разказва за преживелиците си в казармата. Аз обаче ще разгърна отново страниците на запазеното ми войнишко тефтерче  и те ме връщат в онези казармени дни със стиховете, които съм писал тогава.      Разказани стихове
         Естествено бе, войнишката клетва да ме провокира за тези стихове. Доста емоционално приповдигнато, но тогава, за  онези години това бе нормално. Всъщност, точно в този ден, бях доста изморен от всекидневните и продължителни тренировки в маршируване. Беше  мрачен, влажен, студен ден. Освен това, скоро след като ни бяха раздали и новия комплект униформа, за излизане в градски отпуск и за такива тържествени случаи, много бързо ми го откраднаха.  Затова на площада бях със старата, вече захабена  униформа от търкането на подовете с парцала и се срамувах от външния си вид.
        А колкото до това"... "пред майка,Партия, народ..."  излишно е да напомням, че всичко тогава беше в името на Партията.
                                 
                                                             Клетвата                                                               07.11.1964 г.                                                        На градския площад                                                      пред майка,партия,народ                                                      изрекох твърдо клетвата.                                                      Не вярвах днес                                                      от мен във този свят                                                      по-силен и по-горд                                                      да има на планетата!  
След полагането на клетвата вече имахме право да излизаме в отпуск в града и да имаме свиждане. Първото виждане с майка ми беше на самата клетва. Само нея имам и естествено бе да пиша по този начин.

                                               Свиждане                                        С тебе, майко, разговарям                                      така поседнали един до друг                                      и в радостта си аз изгарям,                                      че аз съм с теб, че ти си тук!                                                                                  На майка ми                                      Сега, когато съм от теб  далече,                                    извиквам в паметта си образа ти мил.                                    И искам да съм с него вечно                                    и да те слушам, дъха си затаил       

После започнаха и занятията по гори и балкани. При едно занятие, сгушени в брезентовите си планища под дъжда в гората  се опитвахве да се стоплим край пушещите мокри дърва в огъня...
   Войнишко романтично                                                                                      Тихичко дъждецът ромоли                                                  по платнището на война                                                  и унася го в мечти                                                 с песента си монотонна.                                                    Пламъкът отдавна е загаснал.                                                  Съска мокрото и не гори.                                                  Кротко в тъмното проблясват                                     от цигареното огънче искри.




А
 тези стихове не се нуждаят от обяснение. Убеден съм, че са много верни, точни и истински по отношение "войнишкото сърце"!

                                                          Душата на  войника                                                                                                     Знаеш ли,че на войника                                                   толкова не му тежи                                                    по бърда “ура “ да вика,                                                    в кал да ляга, да пълзи.                                                      След атаките ще има                                                    и цигара и шега.                                                    След калта на люта зима                                                     ще ни сгрее пролетта!                                                      По е тежко на душата,                                                    на войнишкото сърце,                                                    службата си да пресмята                                                    и да чака писъмце!  

Първият си домашен отпуск получих на втората година от службата си -на 30.04.1966г.


                                    У дома  
                                 Безкрайна е ноща
                                 и влакът като коктенурка влачи се,                                  а не лети...                                  В отпуск!                                  В отпуск към дома...                                  Припява влакът с колела...                                  Най-накрая  утрото просветна!                                  Най-прекрасното сега!                                  Нищо, че валеше дъжд.                                  Нищо, че април                                  слънцето е с облаци закрил.                                  Ето селото,
                                 реката,
                                 улиците мили и познати...                                  И калта не лепне тежко                                  и не е проклета.                                  Добро утро,                                  хора подранили!                                  Бодро крачи към дома                                  воин един                                  в къщи чакан и любим!                                  У дома!                                  Всяка нощ                                  съм бил в съня на мама                                  гостът най-желан !                                  У дома!                                  Добро утро,                                  дом мой,
                                               свиден
                                                        и рожден!
                                 Аз се връщам в отпуск                                  и щастлив                                                  и възмъжал.                                    Трудно ще познаеш в мен                                  юношата                                                  в тебе                                  раснал                                                  и живял!                                                                                     30.04.1965 г.


                 Затварям поизбелялото от времето тефтерче. Стиховете от казармата остават между страниците му, но спомените от онези две години в поделение 65820 -"летището" в град Ямбол са живи в съзнанието ми. Не се забравя датата 15 октомври - моята мъжка дата!
  

Дами и господа, блогъри, резрешете да затворя постинга и да ви оставя спокойно да четете моите казармени спомени предизвикани от една дата от календара.

  Интересно, дали ще се намери някой от някогашното поделение  65820 в Ямбол да прочете този постинг? 

Андрей Андреев  


Тагове:   спомени,   казарма,


Гласувай:
3



1. qbylkovcvqt - Какви емоции! А аз дори не съм била ...
15.10.2012 00:45
Какви емоции! А аз дори не съм била родена... :)
цитирай
2. anwel - а аз и затава го и написах този постинг :-))
15.10.2012 10:49
qbylkovcvqt написа:
Какви емоции! А аз дори не съм била родена... :)

Да се знае и за онова време, какви емоции и преживявания е имало... някога :-))
цитирай
3. qbylkovcvqt - :))) Дааа, какво знае днешната м...
15.10.2012 15:55
:))) Дааа, какво знае днешната младеж! Дори думата 'казарма' е непозната...
цитирай
4. lubara - Поздрави, anwel!
22.10.2012 17:11
Служих втората година в Ямбол, в артилерийския полк. Десет месеца, беше си мъка, защото пристигнах от Спортната школа. Стар войник, ама пак новобранец.
Твоите стихове говорят, че тогава си бил едно чувствително момче. Не те ли взимаха на подбив, то някои само това и чакаха. Да си направят майтап на чужд гръб.
Не си спомням казарменото време като нещо, което ми е донесло полезни преживявания. Имах един приятел от онова време, виждахме се няколко години след това. Беше от Пловдив. Изгубихме си дирите.
цитирай
5. anwel - за Lubara
22.10.2012 22:37
Любо, един единствен път рецитирах мои неща на една вечер на самодейността. Нямаше подмятания, но и не им обърнаха кой знае какво внимание. Но пишех тайно - тефтерчето го пазех много добре от чужди погледи. От онова време имам един истински приятел, с който и до днес се знаем и тачим.
А иначе, Ямбол се оказва град, в който и двамата сме оставили част от младостта си...
цитирай
6. lubara - Поздрави, anwel!
23.10.2012 09:10
Града го помня с площада, киното и парка, където пиехме бира и бягахме от комендантите.
цитирай
7. esamba - podelenie 65820
12.03.2018 16:13
Sluzih v tova podelenie ot mesec mart 1970 do oktomvri 1971 godinai spomeni losho se zabravja no hubavoto ostava tova sluzih v Ruse v 85820.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anwel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 178030
Постинги: 66
Коментари: 180
Гласове: 246
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031