Постинг
15.05.2012 23:32 -
Пирински откровения - 2
Автор: anwel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1081 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 09.07.2012 23:06
Прочетен: 1081 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 09.07.2012 23:06
...за циркуса на Попово езеро...
Изкачвах за първи път превала над Безбожкото езеро на път за хижа Пирин. В един момент, когато задъхан вдигнах поглед към билото, на фона на кристалното синьо на утринното небе, удивен зърнах токущо подалият се отдясно връх Полежан, а от ляво – връх Сиврия. Подмамен от видяното и предусещайки, че предстои още по-интересна гледка, не усетих кога изкачих стръмнината. Спрях смаян! Очите ми възторжени се радваха на широтата и красотата на открилите се пред погледа ми била и върхове осеяни с бели снежни петна. Пътека заизвива по склоновете на Полежан и скоро се откри целия циркус на Попово езеро. Връх Сиврия извисяваше ръст със стръмните си сипеи от ляво на нас над долината на река Ретиже. Обраслото с клек било след върха опираше в далечината до скалистото теме на връх Джано. Право пред нас се очертаваше превала на Демиркапия. Продължавайки надясно по зъберите и чукарите на връх Кралев двор погледът спира удивен на величественото скалисто теме на връх Джангал. А всред тази магия от скали и страховити зъбери, като в една огромна, исполинска шепа, планината е скътала водите на Попово езеро. Долу, в долината на изтичащата от езерото река Ретиже успокява очите росната зеленина на многобройните поляни покрай нейните брегове Спирах често и то не толкова за почивка, а за да се наслаждавам на нероятно красивата панорама. Много лета след това минавах по този маршрут и винаги се възхищавах сякаш виждах за първи път тази красота. Заедно с мен водех и нови “първооткриватели” на Пирин, на които въодушевено бях разказвал какво им предстои да видят по тази пътека. Радостен и доволен виждах, как затаени в почуда се възхищаваха и те като мен на циркуса на Попово езеро и надвисналите над него скалисти върхове. ...на Демир капия...
След като заобиколихме Попово езеро ни предстоеше да изкачим Демиркапия. Почти целият ни път от езерото до превала беше застлан с дебел сняг. По пътеката до езерото ни мокреше утринната роса на избуяла пролетна трева, а ето че след него ни предстоеше път по сняг. В следващите дни планината още на много места щеше да крие от нас пътеките си под дебел фирнован сняг, като че да изпита волята ни и да поизостри емоциите ни. Но все пак е юни и слънцето блести ослепително в снега. Над нас бездънна синева. По оформилите се тук-там покрай скалите зелени островчета трева, е набол син минзухар. Напред и нагоре крачим задъхано по дебелия снежен килим, разстлан надълго и на широко до самата Демиркапия. Интересни и незабравими усещания! Замаяни от изкрящата от слънцето белота и малко респектирани от огромната преспа пред самия превал, с облекчение стъпихме на билото. Там обширната зелена поляна, изпъстрена с безброй сини минзухари, ни върна пролетното настроение след задъханото изкачване. Само няколко крачки след като започнахме слизането от Демир капия на път за хижа Пирин зърнахме в ляво, почти под нас, Аргирово езеро. Сгушено в скалистата пазва на връх Джано, неговата повърхност приличаше на една гигантска палитра на художник - вълшебник. Снегът и ледът бяха създали невероятни, неподдаващи се на описания нюанси на синю, зелено и бяло във водите на езерото. Красиво, завладяващо, незабравимо!
1984 год.
Изкачвах за първи път превала над Безбожкото езеро на път за хижа Пирин. В един момент, когато задъхан вдигнах поглед към билото, на фона на кристалното синьо на утринното небе, удивен зърнах токущо подалият се отдясно връх Полежан, а от ляво – връх Сиврия. Подмамен от видяното и предусещайки, че предстои още по-интересна гледка, не усетих кога изкачих стръмнината. Спрях смаян! Очите ми възторжени се радваха на широтата и красотата на открилите се пред погледа ми била и върхове осеяни с бели снежни петна. Пътека заизвива по склоновете на Полежан и скоро се откри целия циркус на Попово езеро. Връх Сиврия извисяваше ръст със стръмните си сипеи от ляво на нас над долината на река Ретиже. Обраслото с клек било след върха опираше в далечината до скалистото теме на връх Джано. Право пред нас се очертаваше превала на Демиркапия. Продължавайки надясно по зъберите и чукарите на връх Кралев двор погледът спира удивен на величественото скалисто теме на връх Джангал. А всред тази магия от скали и страховити зъбери, като в една огромна, исполинска шепа, планината е скътала водите на Попово езеро. Долу, в долината на изтичащата от езерото река Ретиже успокява очите росната зеленина на многобройните поляни покрай нейните брегове Спирах често и то не толкова за почивка, а за да се наслаждавам на нероятно красивата панорама. Много лета след това минавах по този маршрут и винаги се възхищавах сякаш виждах за първи път тази красота. Заедно с мен водех и нови “първооткриватели” на Пирин, на които въодушевено бях разказвал какво им предстои да видят по тази пътека. Радостен и доволен виждах, как затаени в почуда се възхищаваха и те като мен на циркуса на Попово езеро и надвисналите над него скалисти върхове. ...на Демир капия...
След като заобиколихме Попово езеро ни предстоеше да изкачим Демиркапия. Почти целият ни път от езерото до превала беше застлан с дебел сняг. По пътеката до езерото ни мокреше утринната роса на избуяла пролетна трева, а ето че след него ни предстоеше път по сняг. В следващите дни планината още на много места щеше да крие от нас пътеките си под дебел фирнован сняг, като че да изпита волята ни и да поизостри емоциите ни. Но все пак е юни и слънцето блести ослепително в снега. Над нас бездънна синева. По оформилите се тук-там покрай скалите зелени островчета трева, е набол син минзухар. Напред и нагоре крачим задъхано по дебелия снежен килим, разстлан надълго и на широко до самата Демиркапия. Интересни и незабравими усещания! Замаяни от изкрящата от слънцето белота и малко респектирани от огромната преспа пред самия превал, с облекчение стъпихме на билото. Там обширната зелена поляна, изпъстрена с безброй сини минзухари, ни върна пролетното настроение след задъханото изкачване. Само няколко крачки след като започнахме слизането от Демир капия на път за хижа Пирин зърнахме в ляво, почти под нас, Аргирово езеро. Сгушено в скалистата пазва на връх Джано, неговата повърхност приличаше на една гигантска палитра на художник - вълшебник. Снегът и ледът бяха създали невероятни, неподдаващи се на описания нюанси на синю, зелено и бяло във водите на езерото. Красиво, завладяващо, незабравимо!
1984 год.